Иван Драсов

Иван Тодоров Драсов е български националреволюционер, общественик и държавник.

Роден е на 19 март 1848 г. в Ловеч.

Завършва местното класно училище и започва да се занимава с търговия. Сред ловешките граждани е известен с името Ваньо Терзията.
Участва активно в борбата за създаване на независима Българска църква. Деец на Ловчанското читалище "Наука" и самодеец в неговите театрални постановки.

Близък съратник и доверено лице на Васил Левски - в личния бележник на Апостола е записан с името "Ваньо". Избран е за секретар на Ловчанския революционен комитет, а домът му е едно от основните средища на комитета. За да избегне преследването от османските власти, Драсов заминава за Чехия, където продължава образованието си. Продължава да е в течение на работата на БРЦК, поддържа активни връзки с Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Данаил Попов. Участва в Общото събрание на БРЦК на 12 август 1875 г. в Букурещ. Развива широка дейност сред българската емиграция в Румъния във връзка със Старозагорското и Априлското въстание. Сътрудничи и редактира вестник "Възраждане", публикува и в "Независимост". Пропагандира идеята за организиране на въоръжени чети в България и вдигане на всеобщо въстание. Настоява за по-широко представяне на българския въпрос пред Великите сили.
По време на Руско-турската война (1877-78) е в услуга на руското командване. Избран от ловешките граждани за пръв кмет на града и полага основите на местната власт в сътрудничество с Временното руско управление.
Народен представител от Тетевен във II-то обикновено народно събрание, активен деец на Народно-либералната партия (стамболовисти), секретар на Ловешкия окръжен съвет, окръжен управител в Берковица, Севлиево, Свищов, Търново, Варна, надзирател в Ловешката държавна болница.

Умира на 27 септември 1901 г.