Васил Друмев

Васил Николов Друмев (митрополит Климент Търновски), е български писател, висш духовник, политик, родоначалник на българската белетристика.

Роден е около 1840 г. в Шумен.

Учи в Шумен при Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Изиграва главната роля в побългарената комедия "Михал Мишкоед“ от Доброплодни в първото театрално представление в България. По-късно учи в Одеската семинария. Там пише първите си стихове "Светливо слънце ся роди...“ и "Милно и жално към въсток гледа...“. Сътрудничи на списание "Български книжици" и "Цариградски вестник". Сближава се с Г. С. Раковски и се записва в Първа българска легия. След нейното разтуряне продължава образованието си и завършва Духовната академия в Киев.
Васил Друмев е един от учредителите, действителен член и председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). Заедно с Васил Стоянов създават библиотека с около 1000 тома и издават "Периодическо списание на БКД". Назначен е за директор на българското училище в Браила.
През 1873 г. Друмев е ръкоположен в йеродякон с църковното име Климент. По-късно става йеромонах, архимандрит, митрополит на Търновската епархия, ректор на Петропавловската семинария край Лясковец.    
След Освобождението взема участие в Учредителното и I-вото Велико народно събрание. На два пъти е министър-председател на България. Участвува в борбата против Стамболов и Фердинанд. Бива арестуван, заточен в Гложенския манастир и осъден на 3 години затвор.

Васил Друмев е автор на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия", както и на първото българско значително оригинално драматично произведение "Иванку, убиецът на Асеня I".
Публикува преводи от и през руски език.

Умира на 23 юли 1901 г. в София.