Цанко Дюстабанов

Цанко Христов Дюстабанов е български националреволюционер, търговец.

Роден е на 13 май 1844 г. в Габрово в богато и влиятелно семейство.

Завършва Габровското класно училище, а после учи в Робърт колеж (Цариград). Владее отлично френски, италиански, гръцки, турски език. Заедно с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово превеждат Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език. След смъртта на баща си поема управлението на имотите и търговията и става влиятелна и авторитетна личност в Габрово. Избран е за член на училищното настоятелство и член и на Габровския казалийски (околийски) съд.

Въпреки материалната си обезпеченост става член на Габровския частен революционен комитет и главен войвода през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. По време на въстанието е тежко ранен и се укрива. Предаден, заловен и съден заедно с други заловени въстаници. По време на делото Цанко Дюстабанов произнася историческата си реч:
„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!
Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".

Осъден е на смърт и обесен на 15 юни 1876 г. в Търново заедно с Еким Цанков и свещеник Иван Гъбенски.