Свети Иван Рилски

Иван Рилски е български духовник, монах, смятан за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители, още приживе наричан "земен ангел" и "небесен жител".

Роден е на 19 октомври 876 г. в бобошевското село Скрино, съвременник на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I.

До 25-годишната си възраст е пастир, но още от ранна възраст мечтае да се посвети на Бога и да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпва в близкия манастир "Св. Димитрий" под връх Руен във Влахина планина. Тук той не само развива своите заложби към духовно съзерцание, но и получава  богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приема монашеството, но не остава дълго в обителта, а се отдава на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Подвизава се на много места, докато накрая се установява в рилската планинска пустиня, където остава до края на живота си. Тук основава Рилския манастир, помага на хората, извършва множество чудеса, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася не само в България, но и в Европа. Българският цар Петър I изминава разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение, а само му се покланя отдалеч. Приема плодовете, но не и златото, което царят му предлага. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Преди смъртта си преподобни Иван се отдава на пълно уединение в пещера в близост до Рилския манастир и съставя своето "завещание".

Умира на 18 август 946 г. На тази дата църквата чества неговото успение. 

Погребан е близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец (днешна София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзема Средец и отнася мощите на св. Иван в своята столица Гран (Остергом). Съществува предание, според което местният католически архиепископ твърди, че не му е известно да съществува такъв светец, вследствие на което онемява. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в Сердика. Малко по-късно (през 1194/5 г.), след като цар Асен І освобождава България от византийско робство, мощите са пренесени в столицата Търново. Те оцеляват по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. С разрешение на султан Мурад II на 1 юли 1469 г. монаси връщат мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са предмет на преклонение, а църквата на тази дата празнува връщането на мощите в Рилската обител.