Иван Винаров

Иван Цолов Винаров е български и съветски офицер (генерал-лейтенант) и политик, създател на парк "Кайлъка" в Плевен и на Витската напоителна система.

Роден е на 24 февруари 1896 г. в Плевен.

Произхожда от занаятчийско-земеделско семейство. Имали са дърводелска работилница и младият Иван Винаров сравнително добре е усвоил дърводелската професия.

Участник в Първата световна война, където натрупва значителен военен опит. В края на 1916 г. става член на БСП /тесни социалисти/ и работи по доставката на оръжия. Активен сътрудник на нелегалния канал Варна-Севастопол-Одеса. Осъден на затвор за участие във Войнишкото въстание.
През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в СССР, където става член на РКП /болшевики/. Работи и учи в Комунистическия университет "Свердлов" и е в състава на Разузнавателното Управление на Червената армия. Занимава с прехвърляне на оръжие за БКП, която по това време подготвя поредица терористични актове, най-мащабен сред които е атентатът в църквата „Света Неделя“.
Преминава тримесечно обучение в специална школа в гр. Тамбов. Известно време работи в България и Австрия и като военен съветник на Китайската народноосвободителна армия. В края на 1920-те години встъпва в контакт с Рихард Зорге в Шанхай.
Преминава курсове по усъвършенстване на разузнаването. Става главен резидент в Австрия. Отговаря за Австрия, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Гърция, Унгария, България, Турция. През 1933 г. се връща в Съветския съюз и завършва на Военна академия "Фрунзе" в Москва.
През 1936-38 г. е ръководител на разузнавателна организация в Париж, чиято главна задача е съдействие на републиканците в Испания. През 1940 г. е назначен за преподавател в катедра "Обща тактика" на Академия "Фрунзе". Същата година командва голямо войсково съединение при отбраната на Москва.
От 1941 до 1944 г. Иван Винаров се занимава с подготовка на българските политически емигранти за воденето на партизанска война. През 1941-42 г. изпълнява разузнавателни задачи в Турция.

На 11 септември 1944 г. след 22 години емиграция се завръща легално в България, в Плевен. Става командир на 9-та Плевенска дивизия и участва в Отечествената война. След това е произведен в генерал-лейтенант и командва Строителни войски. През 1957-59 г. е първи заместник-министър на Министерството на комуналното стопанство, благоустройство и пътищата.

След пенсионирането си се установява в Плевен, ползва малка къща в парк Кайлъка. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия "Кайлъка", негови са и идеите за изграждането на язовири около Плевен. За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин.

Умира на 25 юни 1969 г. в София. През 1976 г. костите му са пренесени и препогребани в парк "Кайлъка", където е издигнат и негов паметник.

Забележка: Благодарим на Марина Цекова за предоставената информация