Цветан Тодоров

Цветан Тодоров е български философ, литературовед, антрополог и есеист, един от най-влиятелните хуманитаристи на нашето време и един от най-големите съвременни литературни теоретици.

Роден е на 1 март 1939 г. в София. Баща му е библиографът Тодор Боров, а дядо — общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик.

Цветан Тодоров завършва гимназия в България и учи български език и литература в СУ "Св. Климент Охридски". През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж, където е сред блестящите студенти на известния семиотик и философ Ролан Барт. Основава журнала "Poetique" с колегата си структуралист Жерар Женет. Преводите на Цветан Тодоров спомагат за разпространението на мисълта на руските формалисти на Запад. През 1970 г. защитава докторска дисертация на тема "Теория на литературния анализ". От 1968 г. работи в Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, а през 1987 г. става негов ръководител.

Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите му са преведени на 25 езика.

Сред най-важните книги на Тодоров са "Поетика на прозата", "Завладяването на Америка", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите", "Несъвършената градина".

Почетен доктор на Софийския университет.

Удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.

Носител на наградата "Принца на Астурия" за обществени науки за 2008 г. за приноса си към разбирането и развиването на демокрацията, разбирателството между културите и отпечатъка, който насилието оставя върху колективната памет.

Умира на 7 февруари 2017 г. в Париж.