Богдан Илиев

Богдан Йорданов Илиев е български летец-изтребител, офицер, подполковник, участник в защитата на София по време на Втората световна война, кавалер на Орден "За храброст" и на Орден "Александър Невски“.

Роден е на 16 август 1916 г. в село Каменна Рикса, Монтана.

Завършва III Софийска мъжка гимназия и е сред 45-те освободени от матура в цялата страна. Мечтае за медицина, но поради недостиг на средства записва и завършва 57 випуск на Военното на Негово Величество училище. Става летец. Негов съвипускник и близък приятел е знаменитият български летец-изтребител Димитър Списаревски.

През лятото на 1938 г. е изпратен, заедно с трима свои съвипускници, в най-престижната школа за изтребители във Вернойхен, Германия. После завършва и училището за въздушна акробатика и сляпо летене в Шлайсхайм.

Завръщайки се в България през 1939 г., започва служба на Карловското летище, където пилотира чешкия изтребител „Авиа-534“ (Доган). По-късно става инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Преди началото на Втората световна война българската армия се готви усилено за бойни действия. При учение край Белидие хан, подпоручик Богдан Илиев спуска самолета си почти до земята и забива бомбите в самия център на учебната мишена. Впечатлен от смелостта и майсторството на пилота, цар Борис IIIго поздравява лично и за награда изпраща пет чувала захар и макарони на децата в родното му село Каменна Рикса. Вместо лична награда Илиев поисква от държавата да изгради водопровод в селото му поради непрекъснатите проблеми с безводието там. Впоследствие, от благодарност редица съселяни дават на децата си името Богдан.

През Втората световна война Богдан Илиев организира извънредна школа за изтребители на полевото летище "Асен" край Казанлък. Учи младите пилоти на всичко, което умее и ги заразява със своя ентусиазъм и патриотизъм. Става любим преподавател. Наричат го Орела.

През декември 1943 г. при защита на София загива големият приятел на Илиев Димитър Списаревски. През март 1944 г. при бомбардировките на София въпреки условието, че като инструктор не може да участва в бойни действия, без заповед и колебание, Богдан Илиев излита с току-що усвоения френски самолет "Девоатин". Над Плачковица планина в Македония влиза в самоотвержен героичен неравностоен бой - сам срещу осем изтребителя "Лайтнинг". Успява да свали един от тях и да прогони другите. При 20 пробойни в летателната си машина, запазва живота си и един от малкото останали по това време български самолети. За проявения героизъм получава орден „За храброст“ и „Александър Невски“.

Вторият героичен въздушен бой на Богдан Илиев е на 24 юни 1944 г., когато като крилен командир патрулира с четири изтребителя "Девоатин" над Казанлъшкото поле и провежда бойна акция срещу два вражески самолета "Лейбърейтър". След бомбардировките над София, Богдан Илиев продължава да обучава нови летци на летище "Асен", а по-късно и в Карлово.

През есента на 1944 г., когато ходът на войната се обръща, българската армия се включва в сраженията срещу хитлеристка Германия. В труден за съветската авиация момент, когато нейните самолети трябвало да спрат настъплението на немците към Видин, Илиев преоборудва набързо три учебни самолета и с тях успява да достави три тона гориво на руснаците.

След края на войната Богдан Илиев продължава да обучава пилоти в Изтребителната школа, но през юли 1946 г. той става един от уволнените "царски офицери-летци с фашистко минало", като мотивите за уволнението остават неясни. Принуден да прекрати любимата професия, Богдан Илиев работи като шофьор в Монтана, миньор в Чипровци, строителен работник на язовир "Огоста", автотехник в държавното автомобилно предприятие, хоноруван учител по немски език. Започва да се занимава с пчеларство, наричайки пчелите си „моите самолети“.

Натрупал безценен боен опит и знания, Богдан Илиев публикува статия със заглавие „Кривата на летеца“, в която прави пълен анализ на трагичните въздушни катастрофи, причините за тях и съставя план за обучение на нови пилоти.

Когато навършва петдесет години, Богдан се явява на изпити за селскостопанската авиация. Взема ги, но не го приемат под предлог, че ще избяга със самолета в чужбина.

Най-после на 30 март 1994 г. след 48-годишен принудителен престой на земята, в Аероклуба край Монтана Богдан Илиев извършва юбилеен полет с двуместен акробатичен самолет "Злин", който посвещава на 50-годишнината от въздушното сражение над Плачковица. Това е последният му полет.

През своята кариера като летец-изтребител Богдан Илиев е пилотирал следните самолети: "Avia B-534" (Доган), "Девоатин" (Dewoitine D.520), "Хайнкел", "Арада", "Фокевулф", "Авиа", "Злин".

Умира на 24 март 1996 г. Днес улица в Монтана носи неговото име и има издигнат негов паметник.