Богдан Илиев

Богдан Йорданов Илиев е български летец-изтребител, офицер, подполковник, кавалер на Орден "За храброст" и на Орден "Александър Невски“.

Роден е на 16 август 1916 г. в село Каменна Рикса, Монтана. 

Завършва III софийска мъжка гимназия и е сред 45-те освободени от матура в цялата страна. Мечтае за медицина, но поради недостиг на средства записва и завършва 57 випуск на Военното на Негово Величество училище. Става летец. Негов съвипускник и близък приятел е знаменитият български летец-изтребител Димитър Списаревски.

През лятото на 1938 г. е изпратен, заедно с трима свои съвипускници, в най-престижната школа за изтребители във Вернойхен, Германия. После завършва и училището за въздушна акробатика и сляпо летене в Шлайсхайм.

Завръщайки се в България през 1939 г., започва служба на Карловското летище, където пилотира чешкия изтребител „Авиа-534“ (Доган). По-късно става инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

През Втората световна война Богдан Илиев организира извънредна школа за изтребители на полевото летище "Асен" край Казанлък.

През март 1944 г. при бомбардировките на София въпреки условието, че като инструктор не може да участва в бойни действия, без заповед и колебание, Богдан Илиев излита с току-що усвоения френски самолет "Девоатин". Над Плачковица планина в Македония влиза в самоотвержен героичен неравностоен бой - сам срещу осем изтребителя "Лайтнинг". Успява да свали един от тях. При 20 пробойни в летателната си машина, запазва живота си и един от малкото останали по това време български самолети.

Вторият героичен въздушен бой на Богдан Илиев е на 24 юни 1944 г., когато като крилен командир патрулира с четири изтребителя "Девоатин" над Казанлъшкото поле и провежда бойна акция срещу два вражески самолета "Лейбърейтър". След бомбардировките над София, Богдан Илиев продължава да обучава нови летци на летище "Асен", а по-късно и в Карлово.

През Юли 1946 г. той е един от уволнените "царски офицери-летци с фашистко минало", като мотивите за уволнението остават неясни. Принуден да прекрати любимата професия, Богдан Илиев работи като шофьор в Монтана, миньор в Чипровци, строителен работник на язовир "Огоста", автотехник в държавното автомобилно предприятие, хоноруван учител по немски език.

Когато навършва петдесет години, Богдан се явява на изпити за селскостопанската авиация. Взема ги, но не го приемат под предлог, че ще избяга със самолета в чужбина.
Най-после на 30 март 1994 г. след 48-годишен принудителен престой на земята, в Аероклуба край Монтана Богдан Илиев извършва юбилеен полет с двуместен акробатичен самолет "Злин", който посвещава на 50-годишнината от въздушното сражение над Плачковица.

През своята кариера като летец-изтребител Богдан Илиев е пилотирал следните самолети: "Avia B-534" (Доган), "Девоатин" (Dewoitine D.520), "Хайнкел", "Арада", "Фокевулф", "Авиа", "Злин".

Умира на 24 март 1996 г.