Залмоксис

Залмоксис е полумитичен цар и бог на тракийското племе гети. Според бащата на историята Херодот това е действително съществувала личност. Живял в Самос и бил роб (ученик) на Питагор. Впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.

В близост до село Стрелково, Силистренско е разположен скален комплекс, където се смята, че древните траки са отдавали почитта си към Залмоксис.

Четири са ритуалите, които се свързват с този тайнствен тракийски жрец. Те са събиране в андреона (стая предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище на жреца, или пещерата, човешки жертвоприношения и стрелба с лък към небето.

Водени от Залмоксис, траките са правели човешки жертвоприношения на всеки пет години, като са изпращали най-личния, хубав и надарен младеж да „предаде“ желанията им на бога. Според сведенията, които можем да намерим в „Историята“ на Херодот, пратеникът е бил захвърлян от високо върху наострени колове или копия.

Залмоксис е следял ритуала от каменния си трон в едната от естествените пещери край село Стрелково, в долината на древната река Табан. Ако младежът издъхнел веднага набучен на копията, това се е смятало за добър знак - мигновената смърт на пратеника е означавала, че богът бил доволен от принесената жертва. Когато жертвата не издъхвала веднага, това е било тълкувано като знак, че богът не желае да прибере душата на нещастника при себе си и всички траки се разграничавали от него. Трябвало е ритуалът да се повтори, докато богът не бил удовлетворен от принесената жертва.