Вълчан войвода

Вълчан войвода е легендарна личност, действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина, на територията на цяла България от Тимок до Тулча и от Македония до Цариград.

Роден е през 1775 г. в с. Осеновлаг до Своге (или в с. Косача, Пернишко, или в Лозенградско).

Като много млад убива турчин, който се заглежда по годеницата му, което го принуждава да напусне родния край. Запознава се с гръка Спирос Димитър, който го научава на рибарство и мореходство. Смята се, че Вълчан е първият български пират. Той става предводител и капитан на цяла флотилия хайдушки гемии, с които внезапно напада и плячкосва турските кораби по черноморското крайбрежие на Османската империя.

По-късно Вълчан събира голяма дружина заедно с поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко Сърбин, Емин бей и Петър. Заедно устройват капани на богати турски кервани и заграбват огромни плячки. Интересен факт е, че в неговата дружина има хайдути и от турски произход.
Вълчан поддържа връзки и с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо. Със съвместни усилия те построяват "Устремския манастир", наречен затова "Хайдушки" в Сакар планина, а с поп Мартин и другите – манастира "7-те престола" в Стара планина. Известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска.

Вълчан се издига в нещо като главен български войвода. Знамето му представлява син атлаз с извезан златен рис на него. Всяка година прави сбор на всички хайдути и войводи в България, на който събират пари за пострадали другари и за освобождението на България. Вълчан дава най-много от всички. Събраните средства се съхраняват в Обща маара, достъп до която има само Вълчан.

Легендите за огромните богатства, скрити от Вълчан войвода са безброй. И до днес иманяри търсят скритите от него съкровища. Според една от легендите Вълчан дава хайдушката хазна на Евлоги и Христо Георгиеви, за да се построи след освобождението Висша българска школа, което те и правят, построявайки Софийския университет. Друга легенда сочи, че имането е открито от комунистите по време на режима им или че упорито е търсено, но не е открито. Има и версии, че той събира съкровища не само от турските бейове, но намира и стари римски и тракийски съкровища. Единодушно обаче е мнението, че всичко събрано е с цел използване на средствата за освобождението на България.

Умира през 1863 г.