Кара Кольо

Кара Никола (Кара Кольо Омарчалията) е български хайдутин.

Роден е в с. Омарчево, Новозагорско, неизвестно кога.

Става хайдутин едва седемнадесетгодишен покрай баща си, който е ятак на хайдути.

Излиза в гората и  лесно сформира дружина. Не е известно колко време ходи сам с дружината си, но се знае, че в един момент се присъединява заедно с всичките си момчета към дружината на Вълчан войвода. Това не продължава дълго, тъй като Вълчан, известен със строгия си характер, не обича да му се противоречи. При един спор между двамата, Вълчан насочва пушка към Кара Кольо, за да го убие. За да се спаси, Кольо се хвърля в близката дълбока река и се промъква по нейното дъно. Когато Вълчан се успокоява, той праща хора да потърсят и върнат Кольо в дружината, но той отказва и заедно със свои другари се отправя към Сливенския балкан, където отскоро се подвизава Индже войвода. Кара Кольо става най-близък приятел, помощник и съветник, дясна ръка на Индже. Двамата войводи си допадат до такава степен, че остават неразделни до края на живота си. Когато Индже го няма, Кара Кольо предвожда дружината.

Кара Кольо поддържа добри отношения с много приятели и ятаци, на които помага в трудни моменти. От страх ятаци му стават дори и богати турци, които не смеят да го предадат и в резултат Султанското правителство е безсилно да се справи с него.

Много места в Тракия са свързани с името на Кара Кольо Омарчалията - пътят между Сакар и Бакаджиците се нарича "Кара Кольов път", на Маслен нос край Приморско има "Кара Кольово кладенче", при село Долно Паничерево – "Кара Кольов извор", има пещера с името "Каракольовата дупка" и т.н.

Заедно с Индже Кара Кольо участва във въстанието срещу турците във Влашко. Двамата загиват в сражение на 17 юли 1821 г. в битката при Скулени край река Прут.