Добри Чинтулов

Добри Петров Чинтулов е български поет, композитор и педагог.

Роден е през 1822 година в град Сливен.

Поради бедност Чинтулов шестнадесетгодишен сам заминава за Търново, където учи и слугува около шест месеца. Оттам заминава и учи в Букурещ. По-късно отива в Одеса, успява да получи стипендия (първият българин, одобрен от Петербург) и за три години завършва осемгодишния курс на Одеското килийното училище. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 година се връща в България.

В България учителства в Сливен и Ямбол. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Дейността му му навлича врагове и даже се извършва покушение срещу него.

В началото на 70-те години на XIX век борбата за църковна независимост е спечелена. Създава се Българската екзархия. Заради признатия си интелект Чинтулов е избран за делегат на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав. След завръщането си той учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението. Макар и полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5/17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски.

Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които "Къде си, вярна ти любов народна", "Стани, стани, юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене". Чинтулов участва в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков. Автор е и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и широко са се разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.

Умира на 27 март 1886 г.