Класация

Костаки Попович

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Костаки Попович е български народен будител, създател и настоятел на Българското книжовно дружество (днес БАН).

Роден е през 1821 г. в Ямбол.

Учи в Браила, а след това – в Одеския университет. Владее няколко езика – гръцки, влашки, руски, английски, френски и италиански. Добрата подготовка му дава възможност да постъпи на работа в английското генерално консулство в Браила, а по-късно става секретар на английската легация в Букурещ.

Развива активна обществена дейност. Поддържа връзки с изявени български възрожденски дейци като Георги Раковски, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Найден Геров, д-р Иван Селимински, Добри Войников, Христо Ботев, Марин Дринов, Васил Друмев и други. Разпространява българска възрожденска книжнина и спонсорира някои от изданията на Г. С. Раковски. Участва активно в живота на българската емиграция във Влашко. По време на Кримската война работи енергично за набиране на средства и българи доброволци за участие във войната. Самият той участва в отбраната на Севастопол, за което е награден от руския император с орден "Св.Станислав" II степен.

През септември 1869 г. Костаки Попович участва в създаването на Българското книжовно дружество. Избран е за член на Настоятелството (дарителите) на БКД. По-късно през 1911 г. дружеството прераства в Българска академия на науките. Той е главният спомоществовател на Дружеството и на неговия печатен орган “Периодическо списание”. Настоятел е и на в. "Българска пчела" и в. "Право". Дава парични средства за българското училище в Ямбол. По негова инициатива и тази на брат му Васил и с тяхна поддръжка през 1868/69 г. в Браила е издигнат българският храм "Св. Възнесение".

Умира на 12 ноември 1876 г. в Браила без да види освободена България. В родния му град Ямбол е издигнат единственият паметник в чест на неговата щедра родолюбива дейност.