Класация
Йордан Стойчев Дрянков
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Йордан Стойчев Дрянков (брат Йорданчо) е български ясновидец, посочил Кръстова гора като свято място в Родопите.
Роден е в село Ковачевица, Гоцеделчевско. От малък е много религиозен, отказва се от светски изгоди и земно благополучие, много беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Господ, понякога получава видения.
През 1933 г. Йордан пристига в село Борово в Средните Родопи. След една прекарана нощ на връх Кръстов, получава видение за историята на това място. Според нея на този връх в предишни времена се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Във видението му било казано, че трябва да направи и постави висок метален кръст на това място, което Йорданчо споделя с цар Борис и подполковник Величков, който пък заявява, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така е взето решение да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му са поделени между цар Борис III и подполковника.
На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода каца бяло гълъбче, което след това литва към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочва гълъба и казва, че той ще им покаже къде се намира старото манастирско аязмо. Гълъбът каца на една скала, в долната част на която след разчистване на натрупаните камъни бликва вода.
По-късно, през 1956 г., брат Йорданчо, свещеник Кошелев и боровски майстори изграждат от камъните на стария манастир малката църквичка "Света Троица". Започват да се стичат хора от всички краища на страната, за да получат изцеление.
През 1994 г. железният кръст е откраднат и на негово място е поставен нов 99 килограмов кръст от неръждаема стомана.
Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата и оставен да умре от глад и жажда. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.