Ана Карима

Ана Карима (псевдоним на Анна Тодорова Велкова) е българска писателка, публицистка, преводачка и общественичка.

Родена е през 1871 г. в град Бердянск, Украйна, в семейството на изселника от Шумен Тодор Велков, доброволец в Кримската война, войвода на чета, участник в Руско-турската освободителна война, майка ѝ е украинка. Омъжва се за политика Янко Сакъзов.

Учи в Шумен, Варна, София, където завършва девическата гимназия. Учителства в Шумен, Плевен, Одрин. Открива в София първото в България женско търговско училище. Основателка е на много женски, благотворителни дружества и сиропиталища. Една от основателките и пръв председател на създадения през 1901 г. Български женски съюз с печатен орган в. "Женски глас", и на т. нар. Съюз на напредничавите жени "Равноправие". Самарянка на фронта по време на Балканската война. След атентата в църквата "Света Неделя" емигрира отначало във Франция, после в СССР. Завръща се в България през 1928 г.

Превежда и издава "Палачите" на Анри Барбюс, побългарява украински драми, редактира първото българско издание на съчиненията на А. П. Чехов. Редактор е на списанията "Почивка", "Нова струя", на вестниците "Женски глас", "Равноправие", "Българка", "Повик" и др. Пише разкази, повести, романи.

Автор е на романите "Чистата любов", "Голгота", "Ирина", "Мъртво сърце", "Разкаяние", на драмите "Подхлъзна се", "Пробуждане", "Загубен живот", "Над зида", "Зла свекърва", "Курбан", "Отритната", "По-силният", "Поп Богомил", "Яна войвода", "За свобода", "Убийца", "Към щастие", "Облог", "Янин извор", "Безутешната женичка", "Жертва", "Лотарията крива", "Панагюрската дева", "Патилата на запасния Иван" и др., на разказите "Разкази на народни мотиви", "Разкази", "Сантиментални разкази", "Янин извор. Разказ по народна песен"; на повестите "Под натиска на живота", "За свободата",  на пиески за деца и др.

Член е на Съюза на българските писатели.

Умира на 06 март 1949 г. в София.