Добри Христов

Добри Христов е български композитор от първото поколение български композитори, най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век.

Роден е във Варна на 14 декември 1875 г.

Завършва гимназия и работи като основен учител във Варна. Съосновател и диригент на музикалното дружество "Гусла" в града. Завършва Пражката консерватория. Работи като основен и гимназиален учител по музика във Варна и София. Преподавател и директор на Държавното музикално училище в София. Съосновател и диригент на музикалното дружество "Родна песен" в София. Диригент на хора при църквата "Св. Седмочисленици" и на хора при храм-паметник "Св. Ал. Невски". Преподава теоретични дисциплини в ДМА "П. Владигеров" и е поддиректор на Народния театър.

Добри Христов е един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор. Значителна част от творчеството си посвещава на хоровата и соловата песен. Светските му хорови песни и литургиите са утвърдени като класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове. Песента “Родна песен нас навек ни свързва” се е превърнала в химн на българските хорове. Създава над 600 детски училищни песни, публикувани в сборници. Автор е и на оркестрови творби и др.

Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание. Автор е на теоретичните трудове “Ритмичните основи на народната ни музика” и “Техническият строеж на българската народна музика”, както и на много учебници, сборници и статии, които изиграват важна роля за изучаването на музиката в българското училище.

Добри Христов е автор на "Балкански сюити" за симфоничен оркестър, на увертюрите "Ивайло" и "Тутраканска епопея", на "Тържествен марш" за струнен оркестър. Също така пише църковна музика - "Всенощно бдение", "Литургия на Св. Йоан Златоуст", Общодостъпна литургия”, както и хорова музика - "Лиляна мома хубава", "Пусти моми жеравненки", "Слана падна, Гане", "Червено знаме", "Родна песен нас навек ни свързва", "Пирин планина", "Поклон, Родино", "Мари моме църноока", "Ганината майка", "Дафино вино", "Ела ми Величе", "Учителски марш", "Добринка и слънцето", "Тенка Дафино”. Негови са и соловите песни "Хайдушка песен", "Девойче", "Вино пия", "Сивляна", "Де бре, Димо", както и сборниците с детски песни - "Детски песни", "Рой звездици", "Изворчето пее".

Умира на 23 януари 1941 г. в София.




Източник: http://www.ubc-bg.com/bg/composer/211