Димитър Добрович

Димитър Георгиев Добрович Пехливаноолу е първият български художник с академично образование.

Роден е през 1816 г. в Сливен.

През 1833-38 г. учи в Патриаршеската велика гръцка народна школа в Куручешме, Истанбул. Там се сближава с Г.С.Раковски и възприема революционните идеи. Поради избухването на чумна епидемия напуска града.

В периода 1838-48 г. живее в Атина, където започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот и продължава да учи в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа, която е преструктурирана в художествена академия. Преподават му професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина. Става известен като Димитриос Добриадис.

През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в художествената академия "Св. Лука". Там професори са му Томазо Минарди и Филипо Агрикола. Участва в движения на студенти, последователи на Гарибалди.

До 1892 г. живее в Рим. Картините му са повлияни от европейския романтизъм. Изработва своя "елеофотографска" техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредничи в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали. Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим.

През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование.

Завръща се в България през януари 1893 г. и се установява в Сливен. Прави изложба в сградата на Народното събрание. Участва в художествените изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции.

Умира на 2 март 1905 г. в Сливен.