Ивайло Петров

Ивайло Петров (Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели.

 

Роден е на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, област Добрич.

 

Завършва гимназия в Добрич, след това участва в Отечествената война. Учи няколко семестъра право в Софийския университет, а също и графика в Художествената академия при Александър Бешков. Работи в списание "Пламък" и вестник "Литературен фронт".

 

През 1949 г. работи като редактор в Радио София, през 1953 г. постъпва на работа в издателство "Български писател"  и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

 

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които са преиздавани многократно в България и чужбина, преведени са на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др. езици - "Нонкината любов", "Мъртво вълнение", "Преди да се родя и след това", "Объркани записки", "Лъжливи хора", "Есенни разкази", "Три срещи", "Хайка за вълци", "Цветът на мечтите", "Присъда смърт", "Баронови". 

 

Лауреат е на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура "Хр. Г. Данов" за 2003 г., на наградата "Златен век" за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ "Св. Климент Охридски" за литература, на орден "Стара планина" - I степен. 

 

Умира на 14 април 2005 г. в София.