Димо Коларов

Димо Димитров Коларов е български кинооператор.

Роден е на 16 ноември 1924 г. в град Попово.

През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи като уличен музикант, за да се издържа. Записва се във филмовия отдел на Академията за изящни изкуства в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в "Справодайски филм" в Прага и снима документални филми.

Връща се в София и работи като кинооператор в "Българско дело". От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми "Бояна". Работи основно с режисьорите Рангел Вълчанов, Методи Андонов и Неделчо Чернев.

Димо Коларов е оператор на филмите "Гората", "Нашите пещери", "Село Сребърна", "Слънце над Пирин", "Христо Ботев", "Димитровска България", "Хайдушка клетва", "На малкия остров", "Командирът на отряда", "Първи урок", "Последният рунд", "Слънцето и сянката", "Анкета", "Вълчицата", "Понеделник сутрин", "Пътешествие между два бряга", "Бялата стая", "Инспекторът и нощта", "Господин Никой", "Старецът", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Корените на изгряващото слънце", "183 дни", "Козият рог", "Голямата скука", "Дъщерите на началника", "На живот и смърт", "Изгори, за да светиш", "Свирачът", "Момичето и хармониката", "Капитан Петко Войвода", "Фалшификаторът от Черния кос", "Точка първа".

Носител е на много български кинонагради, както и на американската награда "Сребърен Хюго" за черно-бяло изображение във филма "Козият рог". Определен е за най-добър кинооперотор в историята на българското кино. В негова памет е учреден Национален фестивал за операторско майсторство, който се провежда в Попово от 1998 г.

Умира на 23 февруари 1997 г. в София.