Кирил Серафимов

Кирил Борисов Серафимов е български инженер, физик, наричан "бащата на българската космонавтика".

Роден е на 24 май 1932 г. в София.

Завършва радиоинженерство във ВМЕИ и специализира в Института за земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на вълните на Съветската академия на науките. Работи като научен сътрудник в Научноизследователския институт по съобщенията в БАН, като старши научен сътрудник в Геофизическия институт. Става доктор на физико-математическите науки в Ростовския държавен университет и директор на Групата по физика на Космоса. По-късно става професор, научен секретар, член-кореспондент и накрая е избран за академик на БАН. Също така Серафимов е избран и за член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж и удостоен с орден "Георги Димитров". Между 1974/86 г. е директор на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН и председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство.

Кирил Серафимов е създател на редица оригинални методи на космическата физика, послужили като теоретична основа за рационална интерпретация на получените от спътниковите измервания резултати. Той е един от основоположниците на програмата ИНТЕРКОСМОС, инициатор и ръководител на българското участие в космическия проект “България 1300”. Серафимов е несменяем председател на Секция І – “Висока атмосфера и магнитосфера на Земята и планетите” на ИНТЕРКОСМОС от основаването ѝ.

На върха на славата и научната си кариера, Серафимов е обвинен за “държавни космически тайни, изтичащи към чужди космически програми”. Политбюро на ЦК на БКП го освобождава от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. Международните научни среди и космически институти обаче продължават да поддържат професионален контакт с българския учен.

Кирил Серафимов е автор на над 570 научни статии, 5 монографии, 82 научно-технически проекти, конструкции и разработки, на 9 изобретения и др.

През 2004 г. посмъртно е награден с орден “Стара планина” за приноса си в областта на комическите изследвания в България .

Умира на 2 април 1993 г.