Георги Марчин (генерал-майор)

Георги Николов Марчин е български военен деец, общественик, офицер (генерал-майор).

Роден е на 20 февруари 1859 г. в Самоков.

Участва в Руско-турската война, а след Освобождението завършва Военното училище в София. Започва службата на младши офицер в 4-та пехотна самоковска дружина, продължава във 2-ри пехотен струмски полк. По-късно следва в Пехотна офицерска стрелкова школа в Русия.

В Сръбско-българската война предвожда дружина от Бдинския полк в боевете при Трън и Пирот. След войната отново е на служба в Струмския полк.

За участие с дружината си в детронирането на Александър I Батенберг (9 авг. 1886) е арестуван и уволнен. Около 1 година престоява в запаса, но със заповед е възвърнат в армията и като старши офицер заема длъжността командир на полк в няколко гарнизона. От 1909 г. командва 2-ра бригада от 8-ма пехотна тунджанска дивизия. С нея той води боевете до пълното обкръжаване и овладяване на Одринската крепост през Балканската война. След войната е отчислен от списъците на действащите офицери с чин генерал-майор и минава в опълчението.

До края на живота си генерал-майор Марчин не престава да мисли за българската войска, в която служи повече от 30 години. Насочва вниманието си към тактическата подготовка на командния състав. Той изготвя предсмъртно завещание, в което дарява на 8-ми пехотен тунджански полк сумата 50 хил. лв. за основаване на фонд "Генерал Георги Марчин", с който да се подпомагат изявени офицери.

Умира на 25 март 1930 г. в София.