Георги Ненов

Георги Петков Ненов е български архитект, първият градостроител на следосвобожденска България.

 

Роден е на 9 юни 1862 г. в град Ловеч.

 

Учи в родния си град. Получава държавна стипендия и успява да завърши Априловската гимназия в Габрово. Тук, освен че се проявява като отличен ученик, започва да пише и публикува. Завършва с отличие гимназията и се явява успешно на конкурсен изпит, като става един от 73-мата държавни стипендианти, заминаващи да получат висшето си образование в чужбина. Постъпва в най-голямото висше учебно заведение за архитектурно-строителни кадри в Русия - Института за граждански инженери в Санкт-Петербург. Продължава образованието си в белгийския град Гент.

 

След дипломирането си като инженер-архитект, Ненов се завръща в България. Работи като градски инженер на Ловеч. Изготвя точна кадастрална снимка на по-важните улици на града. Управлява обществените строежи на окръжната палата и ловешката държавна болница.

 

На 31 юли 1891 г. Ненов е назначен в София на новооткритата длъжност при Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради "инженер-архитект по регулирането и строенето на населените места в България". Започва работа върху проектозакон за благоустройството на страната, като за целта използва белгийския закон "За строежите и благоустройството". Работи по кадастралните снимки и улично-регулационните планове на Златица, Пирдоп, Цариброд и Котел. Проектира държавните болници в Плевен, Разград и Трън, конезавода "Клементина" в Плевенско и Пловдив, горското училище в м. Чамкория и др.

 

Георги Ненов e един от главните инициатори и основоположници на професионалната организация на инженерите и архитектите в България – БИАД, както и архитект-редактор на органа на дружеството – "Списание на БИАД".

 

През 1893 г. е създадено Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията и от 1897 г. влиза в сила Законът за благоустройството на населените места. Благодарение най-вече на усилията на Ненов, се регламентира законово модернизирането и европеизирането на градовете и селата в България.

 

Към 1920 г. Ненов вече е "проектирал регулациите и дворищата на всички наши (80) градове, включително Струмица, Горна Джумая, Неврокоп, Ортакьой и Свиленград, както и тия на около 700 села в стара и нова България". Този колосален труд се съизмерва с понятието героизъм! Заради продължително денонощно чертане прав, Ненов в течение на няколко години изгубва и двата си крака. С ампутирани крака, заместени с протези и патерици, Ненов стоически продължава да работи до края на живота си и може да се каже, че поставя на рационална основа, ръководи, провежда и контролира изпълнението на селищното планиране в следосвобожденска България.

 

Архитект Ненов се занимава още и с просветителска и образователна дейност. Ползва свободно руски и френски езици, и за да компенсира липсата на техническа литература, превежда и публикува редица студии, статии и книги в професионалния печат. Особено ценен е неговият "Благоустройствен наръчник".

 

Умира на 4 декември 1935 г.