Георги Измирлиев

Георги Димитров Измирлиев (Македончето) е български революционер и общественик, участник в Априлското въстание.

Роден е на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (Благоевград).

Завършва цариградското Главно българско училище на "Галата сарай" като стипендиант на Българското благодетелно дружество "Просвещение" и две години учителства в столицата на Османската империя. Изявява се като обществена личност - участва в мероприятия на Българското благодетелно братство "Просвещение", разпространява вестници, изнася сказки. С помощта на Найден Геров постъпва във Военното училище в Одеса. Тук учи и трупа военен опит до срещата си с Христо Ботев, който го запалва да участва във военната подготовка на Априлското въстание.

В края на 1875 г. заминава за Румъния, където участва пряко в заседанията на Централния революционен комитет и работи с ръководителите на българската революционна емиграция като Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Никола Славков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов и др. Избран е от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи Търновски революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов.

На 13 януари 1876 година Измирлиев преминава през заледения Дунав при Русе, престоява няколко дни в дома на баба Тонка Обретенова, снабдява се от местния комитет с турско тескере и преоблечен като търговец на кожи, се насочва към Горна Оряховица, определена за център на Търновския революционен окръг. Тук Измирлиев извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание - за три месеца създава нови комитети в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево, привлича много съидейници и ги обучава във военно дело, намира удобни стратегически места.

Вестта за преждевременно обявеното въстание в Панагюрище пристига и в Горна Оряховица. На 25 април се провежда окръжно събрание, на което се решава на 28 април да се вдигне и тук въстание. Георги Измирлиев разработва оперативно-стратегическия план за действие, според който се сформират две чети, които да  блокират Шипченския и Твърдишкия проходи и да отрежат достъпа на турските войски от Южна към Северна България. За главни войводи на четите са избрани Георги Измирлиев и поп Харитон. При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена и арестувана от османската власт. Оковани във вериги, те са закарани в Търновския затвор, а после съдени от извънреден турски съд. Пред съда Измирлиев се държи доблестно и мъжествено и категорично отказва да сътрудничи на турската власт. Осъден е на смърт чрез обесване и откаран обратно в Горна Оряховица.

На 28 май 1876 г. смъртната присъда е изпълнена. Георги Измирлиев сам слага въжения клуп на врата си с думите "Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!".