Йорданка Филаретова

Йорданка Савова Филаретова е българска националреволюционерка и общественичка, основоположничка на гражданската благотворителност в София.

Родена е на 19 март 1843 г. в София в семейство на заможни българи.

Постъпва като една от първите ученички в новооткритото от възрожденския просветен деец Сава Филаретов девическо училище в София. Скоро, когато е едва на 17 години, се жени за учителя си. Сава Филаретов е противник на гръцкото духовенство и се старае да подготвя обществото за борба с него, откривайки много светски училища по селата. Наклеветен пред турските власти, е принуден тайно да напусне София и през 1861 г. младото семейство намира спасение в Русия. С влошено здраве е изпратен като посланик в Кайро, където умира, а Йорданка на 20 г. остава вдовица. Малко по-късно губи и сина си. Приятелите на мъжа ѝ ѝ съдействат да получи руска пенсия - 400 рубли на година.

Филаретова се връща в София и целия остатък от живота си посвещава на благотворителност. В началото дейността ѝ се основава на религиозни подбуди, но постепенно се измества от патриотичното гражданско начало – благотворителност в името на човека и обществото. Тя получава заслужено прозвището “Госпожата” сред столичната общественост.

Възползвайки се от високото си обществено положение и връзките си с всички видни софийски семейства, Филаретова помага на бедни, бездомни, ранени и инвалиди от войните, болни и изоставени старци, принудени да живеят в мизерия. Освен за патриотичната кауза, тя работисъщо и за просветителското дело. По нейна инициатива в София се основава женското дружество „Майка“, имащо за цел да подпомага бедни деца, да отваря и поддържа училища, да държи сказки, да насърчава и подпомага желаещите да се учат. Дълги години тя е председателка и ръководителка на дружеството. Освен това тя е определена да стане пазителка на архива на софийския комитет, основан от Васил Левски.

След Освобождението през 1878 г. Филаретова продължава своята обществена дейност. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. става милосърдна сестра. Тя е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст“, учреден от княз Александър I Батенберг.

След смъртта на сина ѝ, средствата, заделени за неговото образование, просветителката дарява за строеж на училище и така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище "Княгиня Мария-Луиза" на ул. "Лавеле" (днес в сградата се помещава Музеят за история на МВР).

В края на живота си Йорданка пожелава да се замонаши в Кремиковския манастир, но не ѝ разрешават. Завещава имотите си на църквата "Св. Неделя", предава на съхранение 2950 лв. да се запазят за погребението ѝ, а остатъкът да се присъедини към фонда “Сава и Владимир Филаретови”, а пръв стипендиант е осиновеният от нея Иван Веселинов – Филаретов. С лично нейни средства се основават Благодетелното дружество “Всех скорбящих радост”, което функционира до 40-те години на ХХ век, положени са основните камъни на Доходно здание, което също влиза в експлоатация, както и на приют за бедни, болни и недъгави, който се открива на 14 септември 1914 г.

Филаретова умира на 27 април 1915 г. Погребана е в двора на приюта.