Стефан Македонски

Стефан Спиров Македонски е български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог.

Роден е на 25 март 1885 г. в Сливен.

Пее от дете, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в Тула, но скоро след това Македонски своеволно заминава за Москва, за да учи пеене. Попада в класа на италианеца Корси в Московската консерватория. Заедно с това учи и актьорско майсторство в Драматичния отдел на Московската филхармония. Наред със следването, Македонски участва в много концерти, добива опит като статист в театър "Ермитаж", дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър "Зимин" в Москва.

През 1910 г. се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с Панайот Димитров, който е и първият му концерт на родна земя. На 5 януари 1911 г. прави своя дебют на сцената на Българската оперна дружба (дн. Софийска опера) в българската опера "Камен и Цена". Още същата година изпълнява няколко главни и второстепенни роли, след което заминава за Париж, за да специализира стиловите особености на френската опера при музикалния педагог проф. Морис Решьо. 

Завръща се в София и излиза за първи път в "Кармен", "Фауст" и "Самсон и Далила", но скоро напуска операта и постъпва като драматичен артист в Народния театър. По време на балканските войни изнася голям брой концерти на фронта. През 1914/16 година Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. Междувременно специализира италианския си репертоар при маестро Отавио Марини в Берлин.

След приключването на Първата световна война отново е на сцената на вече държавната Софийска народна опера. Пее и на сцените на Свободния, Кооперативния и Художествения театър. В периода от 1922 до 1933 година Македонски няма един ден отпуска, нито му е разрешено да пътува на гастроли в чужбина, тъй като е единственият изпълнител на най-тежките тенорови партии и няма дубльор. През 1930/32 година работи и като художествен ръководител на Варненската опера, а от 1934 до 1937 година режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 г. Подвижна народна опера. От 1938 до 1948 г. Стефан Македонски работи като концертен певец, вокален педагог и режисьор.
През 1948 година Македонски основава Държавния музикален театър и става негов първи директор.

Стефан Македонски изпълнява роли в множество опери и оперети - Кир Тодор в "Борислав" от Георги Атанасов, Камен в "Камен и Цена" от Иванов и Кауцки, Дон Хосе в "Кармен" от Бизе, Радамес в "Аида", Алфред в "Травиата", Манрико в "Трубадур", Херцогът в "Риголето", Отело в "Отело" от Верди, Канио в "Палячи" от Леонкавало, Туриду в "Селска чест" от Маскани,  Ленски в "Евгений Онегин", Герман в "Дама Пика" от Чайковски, Вертер във "Вертер" от Масне, Раул в "Хугеноти" от Мейербер, Хофман в "Хофманови приказки" от Офенбах, Фауст във "Фауст" от Гуно, Иван Ликов в "Царска годеница" от Римски-Корсаков, Самсон в "Самсон и Далила" от Сен-Санс, Фра Дяволо във "Фра Дяволо" от Даниел Обер, Пинкертон в "Мадам Бътерфлай", Каварадоси в "Тоска" от Пучини, Далибор в "Далибор" от Сметана, Елезар в "Еврейката" от Жак Франсоа Халеви, Педро във "В долината" от Ойген д'Албер, Лорис във "Федора" от Умберто Джордано, Макс във "Вълшебният стрелец" от Вебер, Танхойзер в "Танхойзер" от Вагнер, Графа в "Граф фон Люксембург",  Данило във "Веселата вдовица" от Лехар, Едвин в "Царицата на чардаша" от Калман, Ахмед бей в "Розата на Стамбул" от Лео Фал. Като режисьор поставя с успех "Цвета" на Маестро Атанасов, "Кармен", "Травиата", "Вертер", "Тоска", Севилският бръснар". Македонски става първият носител на званието "народен артист" за България.

Умира на 31 май 1952 г. в София. След смъртта му с указ на Министерския съвет Държавният музикален театър е наречен на негово име.