Христо Иванов - Големия

Христо Иванов Крачулов (Големия), е български национал-революционер, близък съратник на Васил Левски.

Роден е на 14 септември 1840 г. в село Къкрина, Ловешко.

Получава начално образование в Ловеч при възрожденския будител Петко Р. Славейков. Усвоява като чирак и калфа два занаята — кожухарство и книговезство. Отваря самостоятелна кожухарска работилница. При пътувания за закупуване на кожи влиза в чести сблъсъци с мародери.

През 1860 г. емигрира в Сърбия, където се запознава с Раковски и Левски. Работи в книговезниците "Волф" и "Караджич" и в "Сръбската правителствена книговезница". Постъпва в Първата българска легия. Участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия. След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в Пловдив. Работи като книговезец при Христо Г. Данов и Йоаким Груев. Закупува инструменти и отваря своя работилница. Под прикритието на книговезката дейност се среща с Раковски, Хаджи Димитър и Касабов и пренася екземпляри от поемата "Горски пътник" в българските земи. Активно участва в борбата за Българска православна църква.
Прави неуспешен опит за емиграция в Америка. С кораб пътува по маршрута Цариград-Сицилия-Генуа-Марсилия, известно време работи на строежа на Суецкия канал.
Завръща се в Сърбия и постъпва във Втората българска легия. След положени изпити в Белградското военно училище е произведен в чин капрал.

Близкото приятелство между Левски и Христо Иванов прераства в тясно сътрудничество. Заселва се в Търново и създава Търновския частен революционен комитет. Изгражда Тайната полиция и Тайната поща като неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на Васил Левски, получава от него пълномощно да следи работата на шест комитета в района Русе-Търново-Стара Загора-Сливен. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.

При залавянето на Левски, Христо Иванов прави отчаян опит да го спаси, като хвърля напоени с газ парцали в конака в Търново, където са арестуваните, с идеята да предизвика пожар. Но тъй като всичко е направено спонтанно, без подготовка, планът се проваля. След смъртта на Левски, Христо продължава революционната си дейност. Участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг за Ловеч, Троян, Ново село и Севлиево. Участва в битки по време на Априлското въстание при Ново село, Дебневския боаз и връх Марагидик. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат Никола Цвятков.
Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. Ръководи чета с разузнавателни задачи в помощ на руските войски и охранява Ловеч от турски набези.

След Освобождението Христо Иванов се завръща към професията на книговезец и продавач на учебни пособия в Търново. Успоредно с това участва в създаването на Комитета "Единство", работи като иконом на "Образцов чифлик Русе", формира Търновска доброволческа чета от 500 човека "Раковски-Левски" и е неин войвода по време на Сръбско-българската война.

През 1886 г. се преориентира към книгоиздателска дейност. В печатницата на Киро Тулешков отпечатва комедията на Янко Маринов "Сръбский крал Милан".
Става член на Търновския градски общински съвет, депутат в VI Обикновено народно събрание от Либералната партия на Стефан Стамболов, участва като депутат в работата на IV-тото Велико Народно събрание.

Умира на 29 януари 1896 г. в Търново.