Слав Хр. Караславов

Слав Христов Караславов е български поет и белетрист.

Роден е на 27 март 1932 г. в село Дебър, днес квартал на Първомай.

Завършва гимназия в Първомай. В продължение на седем години е пътуващ журналист за многотиражка в Исперих и Попово. Работи във в. "Народна младеж", "Септемврийче", в Радио София, в издателство "Български писател". Главен редактор и директор на издателство "Народна младеж" и директор на Издателството на Отечествения фронт. Главен секретар на Съюза на българските писатели.

Слав Караславов е автор на стихосбирките "Ехо от кавалите", "На бял камък", "Корава пръст", "Сенките пътуват с нас", "Насаме със сина", "След време", "Приемете ме такъв", "И никога да не си отивам…", "Предсказания", "Гост на себе си", "Ракетен век", "Априлски пространства", "Безводни реки”, "Полуостров" и др., на новелите "Приятел със смъртта", "Оръжие за живите", "Двамата" и др. Също така пише романите "Хроники за Хаджи Димитър", "Детрониране на величията", "Житие на капитан дядо Никола", тетралогията "И се възвисиха Асеневци", включваща романите "Деспот Слав", "Залезът на Иванко", "Когато Калоян премина Хем", "И много пътеки изходих...", трилогията "Солунските братя" и др. Слав Караславов пише и за деца - "Жълтият пират", "Приказка за житното зрънце и малкото момче", "Счупената луна", "Приказка за враната" и др.  

Негови произведения са преведени на руски, белоруски, украински, френски, испански, италиански, немски, полски, румънски, чешки, словашки и други езици.

Умира на 31.03. 2002 г. в София.