Роза Попова

Роза Попова (псевдоним на Руска Михайлова Мануилова) е българска театрална актриса, режисьор, театрален директор и менажер, театрален преводач, публицист, съпруга на детския писател Чичо Стоян.

Родена е през 1879 г. в София.

Още на 15 годишна възраст се жени за Чичо Стоян (Стоян Попов), с чиято помощ навлиза в театралния живот. Учи театрално изкуство при Константин Сапунов. Дебютира с ролята на София в "Искрено приятелство" от Сарду в Търново през 1897 г., но за начало на творческата си кариера смята ролята на Лукреция в "Лукреция Борджия" от Виктор Юго.

Явявайки се на конкурс за роля в първата трупа "Сълза и смях", показва много ярък артистичен талант, като изиграва последователно коренно различни роли. Това предизвиква скандал между колегите ѝ актьори, които я приемат като заплаха. За наказание трупата е разформирована, на Роза Попова предлагат стипендия за следване в чужбина и да остане водеща актриса в новосформираната трупа. Потресена от ситуацията, тя отказва всички предложения и постъпва в сформираната от Чичо Стоян пътуваща театрална трупа "Зора". Бързо става ръководител на трупата, а членовете ѝ решават да прекръстят театъра от "Зора" в "Роза Попова". Актрисата развива театъра, следи за европейските тенденции в сценографията, има идеи за костюмите, осветлението, редактира и превежда много пиеси. В свободното си от театъра време Роза също пише стихотворения, приказки, разкази, рецензии като не се отнася сериозно към литературната си дейност. По-късно по настояване на публиката и на главния режисьор на "Сълза и смях", хърватина Мандрович, тя става член на държавния театър.

От 1900 г. Роза Попова е преследвана от почитател-ухажор - 25-годишния учител и поет Тодор Богданов от Враца. На 20 януари 1903 г. той прострелва Роза и себе си. Богданов умира на място. Роза е тежко ранена, но оцелява. Скоро след това Министерството на просвещението я уволнява от Народния театър в интерес на службата.

Става директор и режисьор на Пловдивския градски театър. След това заминава за Виена, където изучава литература и медицина във Виенския университет. Завръща се в България през 1908 г. и е поканена от главния режисьор Йозеф Шмаха да играе в Народния театър, където остава до 1910 г.

През 1910-1911 г. е избрана за първи директор-режисьор на театъра в Русе. По време на Междусъюзническата война е милосърдна сестра и даже прави малки операции.
През 1918 г. основава собствен театър "Роза Попова" в София. За кратко е актриса в Свободния театър. През 1923 г. създава Българската театър-студия, в която се занимава с театрална педагогика. Завършва своята актьорска дейност през 1937 г.

Роза Попова е първата българска поетеса, успяла да издаде стихосбирка. Името ѝ е включено в енциклопедията на великите жени на Европа.

По-значими роли, които изпълнява Роза Попова, са Антигона в "Антигона" от Софокъл, Медея в "Медея" от Легуве, Вела и Малама във "Вампир" от Антон Страшимиров, Маргарита Готие в "Дамата с камелиите" от Александър Дюма-син, Сафо в "Сафо" от Грилпарцер, Соня и Елена Андреевна във "Вуйчо Ваньо" от Антон Чехов.

Умира на 11 април 1949 г.