Михаил Кифалов

Михаил Райчев Кифалов е радетел и дарител за развитието на българската култура през Възраждането.

Роден е през 1783 г. в Тетевен. Получава килийно образование в манастира “Св. Илия” край родния град. След едно от поредните опожарявания на града от кърджалии, семейство Кифалови се изселва в Румъния, където Михаил продължава образованието си. По-късно, с помощта на баща си и българските търговци в Букурещ и Крайова и със съдействието на главния съветник на руското генерално консулство във Влашко и Молдова Евстатий Котов, продължава обучението си в Одеса, където получава солидно образование и култура, владее руски, румънски, гръцки, френски, сърбохърватски и турски. Завършва филология, приема руско поданство и е назначен на престижния пост секретар на Одеската губерния. През 1826 г. е вече губернски секретар на Върховния съвет на Кишинев, а през 1829 г. е в състава на администрацията на генерал Киселов, която според Одринския мирен договор поема управлението на княжествата Влашко и Молдова за периода 1830-1834 г.

Намирайки се в тесни контакти с генерал Киселов, Кифалов осъществява важни инициативи в подкрепа на българската национална кауза. С негова помощ се образува общонародна каса, която кредитира важни народни акции и подпомага емигриралите българи в румънските земи. По негова инициатива се създават българско издателство и печатница, книжарница и библиотека. Подкрепя активно идеята за обновяване на българското “Патриотично общество” (1830 г.), което работи за развитието на българското просветно и освободително движение. По-късно то прераства в “Българска добродетелна дружина”. Междувременно през 1842 г. Кифалов прави превод на сборника “Заради возрождение новой болгарской словесности или науки” на Юрий Венелин. През 1855 г. издава под формата на брошура своята „Душезаповед със завещание" за построяването на болница в Търново.

Голяма е амбицията му да тласне напред развитието на град Търново. Създава фондация за построяване и издръжка на централната болница и централното училище във Велико Търново, като завещава цялото си състояние и ангажира българската община в Букурещ и румънските власти да отпуснат значителни суми от този фонд и да правят отчет за изразходваните средства. С направеното дарение цели построяването на такава една болница, както и осигуряване издръжката на Търновското и Тетевенското класни училища. За съжаление наследството му е разпиляно.

Умира на 7 януари 1868 г.