Димитър Папрадишки

Димитър Андонов Папрадишки е един от последните професионални български зографи, както и един от първите български нерелигиозни художници.

Роден е през 1859 г. в село Папрадище.

Учи в родното си село, а после във Велес и завършва четвърто класно училище. Учи зографство при баща си, който обаче не е добър иконописец и затова Димитър се обучава сам. През 1870 г. изписва иконите в църквата "Свети Илия" в Сеяце заедно с Теофан Буджароски, Петър Николов и Ангелко Дидон.

През 1882/83 г. учи в класа на професор А. Вишневски в Художествено-иконографската школа в Киев. През 1887 г. участва с икона в конкурс на Духовната академия в Москва и печели 1000 рубли и сребърен медал и е приет за редовно обучение със стипендия. По-късно се връща в родния край.

През 1883/84 г. Папрадишки участва в изписването на иконостасните икони в храма "Свети Атанасий" в Богомила, за който изработва четири престолни икони - "Исус Христос", "Свети Йоан Предтеча", "Богородица с Христос", "Св. св. Петър и Павел". В същата църква е автор и на една отделна икона с изображение на Тайната вечеря.

Една от първите самостоятелни работи на Папрадишки е изрисуването на Осоговския манастир. Негови творби има и в църквата "Свето Възнесение Христово" в Голозинци, в манастирската църква "Свети Пантелеймон" на Кочанския манастир, църквата "Свети Илия" в Левосое, църквата "Свети Дух" в Нивичани, в църквата "Свети Никола" в Щип и др.
През 1890 г. работи в София и рисува портрети на митрополит Партений Софийски, на кмета Димитър Петков, на Пенчо Славейков и др., като едновременно се занимава и с иконопис. Завръщайки се  в Скопие, продължава да  рисува икони и стенописи в множество храмове.
През 1896 г. пребивава в Русия, а две години по-късно и в Германия, където се запознава с тенденциите в религиозната и светска живопис.

Встъпва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и по-късно за революционна дейност е затворен във Велес, а после прехвърлен в Митровишкия затвор, където остава до Балканските войни.

През 1919 г. се установява в Скопие, където отваря свое ателие на Старата чаршия и освен че рисува в църквите и манастирите в района, започва и да преподава занаята си. Изписва скопските църкви "Свети Димитър", "Свети Спас" и "Св. св. Константин и Елена", рисува и много икони и стенописи в други храмове.  

Стилът на Димитър Андонов е разнообразен. При стенописите си и в част от иконите си се придържа към традиционните техники, като цветовете са оживени. В късните си икони, под влияние на наученото в Русия и Германия, стилът му се модернизира, но при изобразяването на главите продължава да се придържа към традицията. Традиционни са и техническите му похвати.

Умира на 4 януари 1954 г.