Класация

Владимир Луцки

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Владимир Владимирович Луцки е руски народник, мичман, участвал в отбраната на Видин по време на Сръбско-българската война.

Роден е на 6 юни 1853 г. в Русия.

Мичман Луцки е с руски генералски дворянски произход. Учи в морския кадетски корпус в Петербург. Включва се в руското народническо революционно движение и през 1882 г. емигрира в Източна Румелия. Работи като окръжен инженер в Стара Загора и в Пазарджик до Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Постъпва в българската Дунавска флотилия и става капитан на кораба "Голубчик". Превозва по Дунав войски, артилерийски оръдия, припаси и храни от Русе до Видин. По време на обсадата на града, под ръководството на Луцки,  корабът около 50 пъти минава през сръбската охрана като доставя необходимите боеприпаси, храни и всичко необходимо за оцеляването на Видин. Всеки път използва различни хитрости - сменя знамето, пребоядисва, променя бутафорно външния вид на кораба, сменя името му, маскира моряците като дами с чадърчета и т.н. По този начин успява да подпомогне защитата и оцеляването на Видинската крепост под обсада.
За проявените бойни умения и лична храброст Владимир Луцки е награден с високи отличия. Обявен е за почетен гражданин на град Видин през 1886 г.

Луцки подкрепя детронацията на княз Ал. I Батенберг и след контрапреврата емигрира в Румъния. По-късно се установява в Цариград. През 1889 г. се завръща в България и постъпва на работа в Дирекцията на обществените сгради. Взима участие в строителството на железопътната линия София – Каспичан, проектира пристанището на Бургас, участва активно в основополагането на електрификацията на София.

Впоследствие e арестуван от агент на руската царска полиция, отвлечен в Русия и изпратен на заточение в южните руски губернии.

Владимир Луцки е автор на множество патентовани технически изобретения в областта на механиката, електричеството, въздухоплаването и пр. Той прави едни от първите авиомоделни опити  и конструира олекотен газов двигател, предназначен за целите на въздухоплаването, като за него получава патенти в Белгия, Франция и САЩ.

Умира около 1904 г. докато е в заточение.