Петър Дертлиев

Петър Антонов Дертлиев е български политик, социалдемократ.

Роден е на 7 април 1916 г. в с. Писарево, Плевенско.

Завършва медицина през 1941 г. За кратко е асистент в катедра Анатомия на Медицинския факултет на Софийския университет. От 1957 до 1963 работи в туб-диспансера за деца в Трявна и Перник. След това до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Кариерата му е белязана от политическо преследване. Преди 9 септември 1944 г. участва в стачки и заема открити социални позиции по трибуни, занимава се с нелегално печатане на вестници, позиви, апели и др. и тяхното разпространяване. След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж.

Заради опозиционната си дейност през 1946 г. е изпратен в лагер "Росица". Същата година е избран за народен представител във Великото народно събрание. На 1 юли 1948 г. с решение на Народното събрание е отнет депутатският имунитет на Дертлиев и е осъден на 10 г. затвор. Излежава ги в лагерите "Венчан", два пъти "Белене", Плевенския затвор, наказателното отделение и затвора за рецидивисти в Пазарджик. Това не променя политическите му възгледи.

След 10 ноември 1989 г. е един от инициаторите за възстановяването на БСДП  и за включването ѝ в СДС. Председател на БСДП от възстановяването ѝ до кончината си. Участва в работата на Кръглата маса. През 1990 г. е депутат във 7-мото Велико народно събрание от листата на СДС, кандидат на СДС за президент на страната. През 1994 г. е пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката (ДАР).

Оттегля се от активна политическа дейност през 1998 г., като остава почетен председател на БСДП.

Петър Дертлиев е автор на 2 автобиографични книги, една от които е „Това съм аз – речи, статии, интервюта“.

Умира на 5 ноември 2000 г. в София.