Гео Милев

Гео Милев Касабов е български поет и публицист, основен представител на символизма и експресионизма в българската литература. Известен е и като преводач на поезия, литературен критик и театрал.

Роден е на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. Раднево), Старозагорско.

Следва романска филология в Софийския университет, продължава учението си в Лайпциг.

Гео Милев участва в Първата световна война. През март 1916 г. е мобилизиран и е изпратен като старши подофицер на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. През април 1917 г. неговият пост е разкрит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Поетът е тежко ранен в главата и губи дясното си око. На следващата година заминава за Германия, където претърпява 15 операции и накрая му имплантират изкуствено око.

В София издава сп. “Везни” в духа на модернистичните течения в българската следвоенна литература. През 1924 г. издава сп. “Пламък”, в което публикува статии под надслов "Грозни прози", както и известната си поема “Септември”, заради която списанието е спряно от властта, а Гео Милев е осъден на една година затвор.

Гео Милев е баща на детската писателка Леда Милева.

През 1925 г., след атентата в църквата "Света Неделя", Гео Милев е убит от полицията заедно с други симпатизанти на левицата. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия.