Неофит Видински

Неофит Видински (светско име Никола Митев Караабов) е висш духовник, видински митрополит (от 1914 до 1971) виден благотворител.

Роден е на 17 юли 1868 г. в град Гълъбово (с. Кум Дуванджии), Старозагорско.

След завършване на прогимназиално образование е ръкоположен за енорийски свещеник. През 1891 г. приема монашество. Учи в Цариградската българска духовна семинария, в Самоковското богословско училище, а по-късно завършва и Духовната академия в Санкт Петербург.

След завръщането си в България последователно е протосингел в Сливен, Видин и в Св. синод в София. От 1906 до 1912 г. е ректор на Софийската духовна семинария. През 1909 г. е ръкоположен в епископски сан с титлата Велички, става духовен инспектор при Българската екзархия в Цариград.

През 1914 г. е избран и ръкоположен за Видински митрополит. През 1921 г. става член на Светия синод и остава такъв до смъртта си, от 1930 г. до 1944 година е негов наместник-председател. Председателства църковно-народния събор през 1922–1923 г.

Митрополит Неофит полага началото на оргинизираната благотворителна и църковнопросветна мисия на Православната църква във Видинската епархия. Той учредява Православно-добротворно братство при митрополитския храм "Свети Николай". На 2 юни 1927 г. той освещава новата сграда на сиропиталището в града, което е изцяло на издръжка на Виднската митрополия и братството. Поддържа и набира средства за фонд "Просвета и народно добротворство". През 1933 г. започва изграждането на Дом за християнска просвета и благотворителност. През 1934 г. по негова инициатива се открива мавзолей-паметник, посветен на екзарх Антим I. Прави огромно лично дарение с пари, спестени от държавната издръжка (1 105 340 лева), за просветни и благотворителни цели. С част от тези пари се учредява фонд за подпомагане на бедни, но способни ученици на духовните учебни заведения. С друга част от тези пари е учреден фонд "Желязка презвитера и син Желязко" (в чест на починалите му съпруга и син), чиито приходи се дават на Видинското женско благотворително дружество "Развитие". През 1938 г. основава училище за малолетни осиротели девици в Лом, което местните християни кръщават на негово име. През 1940 г. построява двуетажна сграда, оборудвана по европейски образец, за дневен детски дом за отглеждане на деца от три до седемгодишна възраст. Откупува блатиста местност край Видин, която отводнява, залесява и превръща във видинския парк "Възхвала Рождество", наричан от видинчани "Владикина бахча".

През годините на Втората световна война Неофит Видински се обявява против преследванията на евреите в България. Заседанието на Светия синод, ръководено от него, на което 11 митрополити подписват писмо с настояване до цар Борис ІІІ за отмяна на репресивните мерки срещу евреите в страната, е проведено в Чипровския манастир. За приноса му за спасяването на евреите, организацията на евреите "Шалом" е направила предложение за присъждане на Видинския митрополит Неофит на званието "Праведник на света".

Неофит Видински е автор е на множество сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература, както и на книгата "Видинска епархия". Той е един от редакторите на "Църковен вестник".

Умира на 26 февруари 1971 г. във Видин на 102-годишна възраст.