Класация
Вела Пеева
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Величка (Вела) Пеева Пеева (нелегално име Пенка) е участник в Партизанското движение в България през годините на Втората световна война.
Родена е на 16 март 1922 г. в чепинското село Каменица.
Учи в Каменското основно училище и в Лъдженската непълна гимназия. По-късно постъпва в Пазарджишката девическа гимназия. Става член на РМС,членува и в есперантското дружество "Радио" в Пазарджик. През 1941 г. записва педагогика, а през 1942 г. се прехвърля да учи география в Софийския университет. Активистка е и на Българския общ народен студентски съюз. През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи започват да издават нелегалния вестник "Просветител".
През април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд "Антон Иванов". Приета е за член на БРП. Поради преобразуване на структурата на отряда, Вела преминава в различни партизански чети. Участва в нападението над горското селище "Кьошка", за да се унищожи голямата дъскорезна фабрика, изработваща конструкции за инженерни съоръжения за немците на Източния фронт.
През последната седмица на март 1944 г. Вела с още трима партизани тръгват към Лъджене и Каменица да се срещнат и приберат в отряда други четирима партизани. Срещата не се състои поради предателство от страна на свекъра и девера на по-голямата сестра на Вела. 37 дни Вела се укрива сама в планината - ранена, гладна, премръзнала и без очила (тя има силно късогледство). Горският стражар случайно открива следите на Вела в снега и съобщава на жандармерията. На 3-ти май жандармеристите претърсват гората, откриват и обкръжават Вела. Тя води 5-часова престрелка с тях докато ѝ свършат патроните на пистолета, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Горският стражар Иван Божков отрязва главата на Вела Пеева и я доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.
Умира на 3 май 1944 г. В нейна памет през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград.