Цветан Радославов

Цветан Радославов Хаджи-Денков е български психолог, автор на съвременния химн на България "Горда Стара планина".

Роден е на 19 април 1863 г. в Свищов.

Учи първоначално при Емануил Васкидович, расте сред и е приятел с видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Започва да учи история и славистика във Виена, но прекъсва образованието си поради започналата Сръбско-българска война. По-късно продължава образованието си, но този път в Лайпциг, където защитава докторска титла по философия. Работи като гимназиален учител в Габрово, в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие и в Трета мъжка гимназия в София.

Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. На път към бойното поле Радославов композира музиката на песента "Горда Стара планина". През 1895 г. тя е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан, а след още 10 години е обработена от композитора Добри Христов. През 1964 г. песента става официален химн на България. Текстът ѝ е променян нееднократно.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен, поет, драматург, лингвист, познавач на санскрит, психолог и философ. Изявява се също като талантлив художник, етнограф и нумизмат. Рисува пейзажи и исторически картини. Притежава богати сбирки от нумизматични, археологически и етнографски предмети. Той е един от тримата българи (освен д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за изграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика.

Автор е на научни трудове, сред които и "Титлите на българските владетели", в който доказва, че владетелската титла "цар" е с български произход.

Умира през 1931 г. в София.