Никола Богориди - княз

Княз Никола (Николай) Стефанов Богориди е османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, брат на Александър Богориди.

Роден е през 1820 г. в Яш, Румъния.

Учи в Измит (където баща му е заточен по това време), а по-късно и във Великата школа в Цариград, където се сприятелява със съученика си Георги Раковски.

През 1834 г. заедно с брат си Александър, Никола придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга ѝ Михаил Стурдза, който е новоназначен за княз на Молдова. През 1837-1839 г. работи като драгоман (преводач и посредник) в османското посолство в Париж. Между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. той е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 г. е княз на Молдова. Като такъв следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Той фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. Деянието е разкрито и са проведени нови избори.

Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия. Веднага след назначаването му за каймакам (княз), делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави, като заявява: "Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени". На 28 юни 1858 г. по молба на друга делегация, Никола Богориди издава хрисовул (указ, грамота), с който се учредява гимназията "Свети Кирил и Методий" в Болград, която изиграва голяма роля в Българското възраждане и подготвя много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението. По молба на Георги Раковски през 1857 г. Богориди позволява създаването на българска община и печатница в Галац. В същата година успява да предупреди приятеля си, че османските власти го търсят и той бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече Богориди към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол.

Свален е от молдовския престол през октомври 1858 г., след което живее в Цариград, Виена и Букурещ.

На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград (Желязната църква) върху имот, дарен от баща му Стефан Богориди.

През 1862 г., докато Богориди е във Виена, с него отново се свързва Раковски. Срещат се тайно в малкото румънско пристанище Груя. Смята се, че на тази среща Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Според турското правителство Богориди е глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.

Умира на 25 април 1863 г. в Букурещ.