Младен Павлов

Младен Павлов Калинов (Козлодуйското даскалче) е български революционер, участник в Ботевата чета.

Роден е на 14 март 1848 г. във Видин.

Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в Габровската гимназия. През 1874-1876 г. работи като учител в няколко селища в Оряховско.  

През 1876 г. е учител в Козлодуй и участва в подготовката на Априлското въстание. На него е възложено да посочи мястото, където ще спре параходът "Радецки" с въстаниците. Младен Павлов е единственият, който посреща Ботевата чета на 17 май 1876 г. Тъй като само той не е с четническа униформа, Ботев го изпраща във Враца, за да установи връзка със Стоян Заимов и другите ръководители на Врачанския революционен окръг. В похода от Козлодуй към Врачанския балкан той е в авангарда като отличен познавач на местността и хората. След разбиването на четата е заловен край Берковица. Разкарван е по затвори и съдилища във Видин, Русе, Свищов, Плевен, но успява да избяга в Румъния.

По време на Руско-турската война Младен Павлов е водач, преводач и разузнавач в румънската армейска част, която освобождава Оряховско-Козлодуйския край.

След Освобождението е съдебен чиновник, адвокат, кмет на Козлодуй. Заедно с местното население през 1882 г. Павлов полага на козлодуйския бряг първия опълченски паметен кръст от акациево дърво, висок 3-4 м.

Умира на 13 октомври 1935 г.