Жеко Спиридонов

Жеко Спиридонов Хадживичев е български скулптор, един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България (заедно с Борис Шатц и Марин Василев).

Роден е на 27 февруари 1867 г. в Шумен.

Завършва гимназия и педагогическо училище в Шумен, след което заминава да учи в училището по керамика в чешкия град Бехине. Връща се в България и три години преподава в Държавното занаятчийско училище в Княжево в София. След това следва скулптура в Художествената академия в Мюнхен, което завършва с най-високото отличие на академията. Докато учи, участва със свои творби в общи изложби. От този период са работите му "Нимфа", "Сатир", "Нарцис", "Сузане в банята".

След завръщането си от Мюнхен, Жеко Спиридонов започва да преподава рисуване в Първа софийска гимназия. Води и вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес Национална художествена академия), а впоследствие е назначен на постоянна работа там. Три пъти е ректор е на Академията.

Новаторският принос на Спиридонов е, че въвежда рисуването от натура (живи модели), за сметка на практикуваното дотогава рисуване по гипсови отливки.

Негови ученици в Академията са скулпторите Иван Лазаров, Иван Фунев, Пандо Киселинчев, Анастас Дудулов, Йордан Кръчмаров, Ангел Спасов, Стефан Пейчев, художниците Владимир Димитров - Майстора и Иван Ненов.

Жеко Спиридонов е автор на множество произведения - барелефи на Петко Рачев Славейков и д-р Константин Стоилов, паметници на Христо Ботев, Васил Левски и граф Игнатиев в Морската градина във Варна, на Иван Вазов и Георги Бенковски в софийската Борисова градина, на Алеко Константинов в Свищов, на Неофит Рилски в Рилския манастир и др.

Съвместно с проф. Марин Василев, проф. Иван Травницки, Борис Михайлов, проф. Иван Мърквичка и проф. Антон Митов прави проекта за оформлението на плевенския параклис-мавзолей "Св. Георги Победоносец".

Става член-кореспондент на БАН през 1945 г.

Умира на 21 юли 1945 г. във вилата си в с. Рибарица.