Константин Илиев

Константин Николов Илиев е български диригент, композитор, музикален педагог и критик.

Роден е на 9 март 1924 г. в София.

Занимава се с музика от малък. Завършва Държавната музикална академия, където му преподават Панчо Владигеров (композиция), Марин Големинов (дирижиране) и Владимир Аврамов (цигулка). Специализира в Пражката академия за музикално изкуство.

Завръщайки се в България за кратко работи като музиколог в Радио София, след което започва активна диригентска дейност. Подпомага основаването на симфоничен оркестър в Русе и за кратко е негов диригент. Връща се в София и става диригент на балета в Софийската народна опера, докато по настояване на русенската музикална общественост отново заминава за Русе, за да учреди Русенската опера и става неин художествен ръководител и главен диригент. По-късно в различни периоди е диригент на Варненския симфоничен оркестър и Софийската филхармония, с която прави два успешни гастрола в САЩ, осъществявайки 84 концерта.
Става професор по оркестрово дирижиране в Музикалната академия. Прави цикъл концертни записи за "Балкантон" като диригент на Щатния оркестър на Българската държавна консерватория. От 1972 до 1978 г. живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика.

Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ век. Има множество записи в БНР, "Балкантон" и в чужди радиостанции.
Пише в различни жанрове: опера - "Боянският майстор" и "Eленово царство", балет - “Чохеното контохче”, оратории - “Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил”, кантати -  "Септември 1923”, "Годишните времена”, "Той трябваше да дойде", "Чудното хоро", "Поема за мъртвите, посветена на живите", "Пролетни празници", "Коледа", симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли, струнни квартети, сонати, солови пиеси, хорова, филмова и театрална музика и др.

Aвтор е на три книги - "Любомир Пипков", "Слово и дело", "Лазар Николов", статии и монографии.

Умира на 6 март 1988 г. във Видин.