Класация
Йосиф Гурко
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Йосиф Владимирович Гурко е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф, изиграл огромна роля в Руско-турската Освободителна война (1877–1878).
Роден е на 28 юли 1828 г. в Новгород, Русия.
Завършва Императорския Пажески корпус и постъпва на служба в Гвардейския хусарски полк. Завършва курсовете на Генералния щаб и става адютант на император Александър II. Командир на IV Хусарски Мариуполски полк. Повишен в звание генерал-майор и член на императорската свита. Командир на Гренадирски полк, а по-късно на бригада от II Гвардейска Кавалерийска дивизия. Участва в Кримската война, в освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост и в потушаването на Варшавското въстание. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия.
По време на Руско-турската война Гурко е командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав влиза и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема град Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина заедно с Габровския отряд. Превзема Шипченския проход и Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България и последвалите боеве при Нова и Стара Загора отстъпва на Шипченския проход.
През октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема с. Горни Дъбник и с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен.
Назначен е за командир на Западния Руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. Частите му освобождават София и Пазарджик. На 4 януари 1878 г. Гурко е посрещнат в София с хляб и сол и с тържествен звън на камбани. Булевардът, по който минава с войската си, днес носи неговото име. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в Битката при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната.
След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Генерал от кавалерията, губернатор на Санкт Петербург, временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг, генерал-губернатор на Варшава, генерал-адютант. През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал. По предложение на царя става член на Държавния съвет.
Умира на 28 януари 1901 г.