Иван Колев (генерал)

Иван Колев Колев е български военачалник, генерал-лейтенант, известен като „бащата на българската конница“ и един от героите на Добруджанската епопея през Първата световна война.

Роден е на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, основано от български преселници. Неговите предци произхождат от село Чоба, Пловдивско, откъдето се преселват в Бесарабия през 1812 г. Израства в заможно земеделско семейство и още като дете развива силна привързаност към конете.

Завършва Българската гимназия в Болград през 1882 г. Първоначално работи като общински писар, а през 1884 г. заминава за София, където постъпва на работа в Софийския окръжен съд.

По време на Сръбско-българската война (1885) се записва като доброволец в Ученическия легион. През 1887 г. завършва Военното училище в София и по собствено желание постъпва в Трети конен полк. Продължава образованието си в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1894 г.

След завръщането си в България заема различни командни и щабни длъжности. Допринася за усъвършенстването на подготовката на кавалерийските офицери, организирането на специализирани курсове и развитието на конния спорт във войската.

През 1908 г. е произведен в чин полковник и поема командването на Лейбгвардейския конен полк. По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913) заема отговорни щабни длъжности в Трета и Пета армия.

През 1915 г. е произведен в чин генерал-майор, а на 23 март 1916 г. поема командването на Първа конна дивизия. Под негово ръководство тя се превръща в една от най-боеспособните части на българската армия и изиграва важна роля в Добруджанската кампания срещу румънски, руски и сръбски войски.

Особено значима е намесата му в боевете за Добрич на 7 септември 1916 г. Когато научава, че защитниците на града са в критично положение, генерал Колев, без да изчака заповед от щаба, предприема шестчасов марш и нанася внезапен удар в тила на противника. Решителните му действия допринасят за българската победа и му спечелват прозвището „Спасителят на Добрич“.

В следващите месеци неговата конница участва в настъплението към Северна Добруджа, в боевете при Кубадин, Кюстенджа, Черна вода и Мачин. Бързите маневри и успешните атаки срещу числено превъзхождащи сили утвърждават репутацията му на изключителен кавалерийски военачалник.

Въпреки признателността си към Русия за Освобождението на България, генерал Колев поставя защитата на отечеството над личните си чувства и без колебание се сражава срещу руските войски, участващи в Добруджанската кампания - военна операция през 1916 г., по време на Първата световна война, в която българската Трета армия, подкрепена от германски и османски части, се сражава срещу румънски, руски и сръбски войски за овладяването на Добруджа. В тези сражения генерал Иван Колев се отличава с умелото използване на конницата, чиито бързи маневри и внезапни атаки имат важен принос за българските победи.

Военните му успехи получават международно признание. През 1916 г. германският фелдмаршал Аугуст фон Макензен лично му връчва „Железен кръст“ II класа и изразява възхищението си от успешните кавалерийски атаки срещу пехотни части.

Генерал Колев се отличава не само с военния си талант, но и с отношението си към войниците. Споделя лишенията им, нощува на открито и лично ръководи сраженията от предните позиции, печелейки тяхното уважение и преданост.

Изтощителните походи и продължителните бойни действия сериозно увреждат здравето му. През 1917 г. състоянието му се влошава и той заминава на лечение във Виена.

Умира на 29 юли 1917 г., на 53-годишна възраст, ден след като е произведен в чин генерал-лейтенант и не успява да научи за повишението си.

Тленните му останки са пренесени в България. На 4 август 1917 г. в София е организирано тържествено опело, последвано от погребение с военни почести на Централните софийски гробища.

В памет на генерал Иван Колев са издигнати паметници, а неговото име носят населени места и улици в България. През септември 1917 г. е създаден фонд „Генерал Колев“ за увековечаване на паметта му.