Георги Вълкович

Георги Вълкович Чалъков е български лекар, политик и дипломат, член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

Роден е през 1833 г. в Одрин, но фамилията му е от богатия и влиятелен копривщенски род Чалъкови.

Първоначално учи в Пловдив. Завършва Военномедицинското училище в Цариград. След това работи като хирург и преподава във Военномедицинското училище. Специализира хирургия в Париж. За кратко е главен лекар в Централната болница в Дамаск, а после е директор на цариградската болница "Хайдар паша".  

Получава военен чин полковник в османската армия. По време на Сръбско-турската война през 1876 г. ръководи военната болница, разположена в Ниш и София. След започването на Руско-турската война е интерниран в Дамаск, а след нейния край напуска армията и се връща в България.

Тук Георги Вълкович става един от водачите на Консервативната партия. Избиран е за народен представител в Учредителното събрание 1879 г., в I Велико и в III Обикновено Народно събрание. Той е един от 12-те консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция.

През 1879 г. е директор на земеделието, търговията и обществените сгради, а през 1881 г. – директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. По време на Режима на пълномощията е министър на външните работи и изповеданията и председател на Държавния съвет.

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. Георги Вълкович е управител на военните болници, през 1886 г. става директор на Александровска болница в София.

През 1887 е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на Стефан Стамболов политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.

Умира на 26 февруари 1892 г. в резултат на извършен срешу него атентат два дни преди това, при който е намушкан с нож.