Стоян Данев

Стоян Петров Данев е български юрист и политик, професор, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия.

Роден е на 9 февруари 1858 г. в Шумен.

Учи в родния си град, а след това с финансова помощ от Евлоги Георгиев – в гимназия в Прага, след което следва право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг, а по-късно и политически науки в Париж.

По време на Сръбско-турската война участва като доброволец в четата на Филип Тотю.

В България работи като чиновник в министерството на финансите и като адвокат. Преподава международно право във Висшето училище.

Става активен деятел на Прогресивнолибералната партия, а след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 г. и неин водач. Министър-председател на България в 23-то, 24-то, 25-то и 33-то правителство. По време на неговото управление е подписана българо-руска военна конвенция. Председател на V Велико и на XV Обикновено Народно събрание и като такъв изпълнява дипломатически мисии.

През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет (днес УНСС). От 1924 до 1939 г. е председател на Българския червен кръст. Член е на Арбитражния съд в Хага.

Стоян Данев е автор на "България в международно отношение", "Очерк на дипломатическата история на Балканските държави", "Чехословашко", "Германските репарации", "Международно частно право", "Най-нова дипломатическа история", "Мемоари".

Умира на 30 юли 1949 г.