Лъчезар Станчев

Лъчезар Станчев е писател, преводач, журналист и автор на литература за деца.

Роден е на 12 септември 1908 г. във Вършец.

Завършва френска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализира френска литература в Париж. Сътрудничи на проф. Л. Болийо в "Училище за живи източни езици" и е кореспондент за култура на в. "Заря".
Съредактор и издател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека "Весела дружина". Издател-редактор на библиотека "Герои" и библиотека "Незабравки". Основател и главен редактор на сп. "Чавдарче", сп. "Дружинка" и сп. "Славейче". Редактор във в. "Литературен фронт", завежда отдел "Литература и изкуство" в Държавното стопанско предприятие "Хемус", както и редакция "Литература и изкуство на чужди езици" в агенция "София-прес".

Сред произведенията му за възрастни са "Безшумни дни", "Дни и нощи", "Пролет на булеварда", "Хора по стрехите", "Земя под слънце", "Очертания", "Приказка за бай Стоян", "Пролетни водопади", "Влюбени булеварди", "Париж под слънце и благи думи от съвременници", "Париж и Елена - Охридската принцеса". Творчеството му за деца е богато и жанрово многообразно, предимно в областта на късите поетически форми - стихотворения, залъгалки, гатанки, броилки, въртележки, верижки, изпитвалки - "Зайо Байо воденичар", "Лудориите на Летка бежковата братовчедка", "Щъркел шарен дългокрак", "Веселба в гората", "Юнашка дружина", "Българска олимпиада с най-весела награда", "Горска приказка", "Кой ще ни познае", "Умният рибар", "Заю, Ежко и Лисана", "Аз съм вече ученик", "Гости крилати от страни непознати", "Ех да може", "Боички-сестрички", "Приказни пътеки", "Бойко на чудните острови", "Малкият моряк от Девня", "Въртележка смешка", "Кой освободи Топлия вятър", "Облаци с картинки", "Многознайка – 100 гатанки и още нещо", "България е моята родина", "Приказка за житото и жълтичката", "Приказни пътешествия", "Горската воденица", "Смешки с черешки", "Фют".

Лъчезар Станчев е автор на текста на песента „Усмивката” (музика на Митко Щерев), златен хит на група „Трамвай №5”.

По-значимите му преводи са на "Песен за Роланд", "Училище за жени", Молиер, Боало, "Джинове", Виктор Юго, Емил Верхарен, Пол Елюар, Луи Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Ана Бландиана.

Негови произведения са превеждани на много езици.

Умира на 13 март 1992 г.