Драгомир Казаков

Драгомир Костов Казаков е български драматичен актьор, режисьор и певец, баритон. Един от основателите на оперното дело в България.

Роден е на 8 август 1866 г. в Тулча.

Гимназиалното си образование завършва в Болградската гимназия, където има силен български любителски театър и там се увлича от театъра и музиката. Дори играе в няколко постановки. Заминава да учи минно инженерство в Пражкия политехнически институт, но след две години се мести в Пражката консерватория, където учи драматично изкуство, а заедно с това и в Певческата академия на прочутия професор Пивода.  

След дипломирането се връща в България и заедно с тенора Иван Славков и пианиста и композитор Ангел Букурещлиев подготвя и изнася първия вокален оперен концерт във Военния клуб в София. Концертът има голям успех и това вдъхновява Казаков да започне кампания по откриването на българска опера. Така той става един от основателите на Столичната драматична оперна дружба и неин директор от 1890 до 1892 г. За съжаление това начинание пропада, а Казаков става директор на на театър „Сълза и смях“. Преподава и пеене в Софийската девическа гимназия. Между 1899 и 1902 г. специализира пеене в Петербург.

През 1908 г. заедно с тенора Константин Михайлов-Стоян основават отново Българската оперна дружба, където Казаков е първи баритон и режисьор, изпълнител на всички главни партии за този вид глас. По-късно става и неин директор и успява да издейства държавна субсидия.

Под негово ръководство са представени "Борислав" и "Запустялата воденица" на Маестро Георги Атанасов, "Психея" на Богдана Гюзелева-Вулпе, "Камен и Цена" на Иванов и Кауцки, "Кармен" на Бизе, "Палячо" от Леонкавало, "Травиата", "Ернани", "Аида", "Бал с маски" и "Трубадур" на Верди, "Хугеноти" на Майербер, "Халка" от Монюшко, както и редица други опери на Гуно, Масне, Чайковски, Рубинщайн...

Автор е на "Материали по история на Народния театър и Опера".

Умира на 22 септември 1948 г. в София.