Петър Парчевич

Петър Парчевич (Петър Михайлов Парчев) е български католически епископ, патриот и дипломат, барон, борец за освобождението на българския народ от османско иго, смятан за един от най-великите българи през XVII век.

Роден е през 1612 г. в Чипровци.

Учи в католическо училище, след което продължава образованието си в град Лорето, Италия. По-късно се прехвърля в Рим, Където завършва висше образование с изключителен успех като доктор по каноническо право и теология. След завръщането си в България, е ръкоположен за свещеник от архиепископ Петър Богдан. Владее превъзходно гръцки, латински, италиански, влашки и арменски езици.

През 1644 е назначен за секретар на марцианополския архиепископ във Влашко и в това си качество има възможност да обикаля и българските земи. Взема живо участие в дипломатически мисии, за да постави българския националноосвободителен въпрос пред европейската дипломация. През 1648 г. е натоварен с мисия до полския крал Владислав IV, за да го помоли да окаже помощ на българите в борбата им против османското иго. Следват още две негови мисии до Варшава (1650 и 1672), при които посещава още Виена и Венеция с цел да спечели подкрепата им за българската кауза. Междувременно през 1656 г. е ръкоположен за марцианополски архиепископ, след което посещава папа Климент Х. Като висш католически мисионер изпраща многобройни доклади до Рим, в които съобщава факти за положението на българския народ в средата на XVII в. Установява контакти и с Богдан Хмелницки, чрез когото се опитва да спечели съдействието и на Русия.

Оставя писма и доклади с ценни исторически сведения.

Идеите на Парчевич и Петър Богдан за освобождение на България представляват и началото на българското национално Възраждане. 14 години след смъртта му, през 1688 г. неговите последователи вдигат Чипровското въстание. То е потушено, а българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат (банатски българи).

Умира на 23 юли 1674 г. в Рим.