Михаил Такев

Михаил Такев Юнаков е български майор и политик, един от водачите на Демократическата партия, наричан "бащата на демагогията" в България.

Роден е на 10 март 1864 г. в Пещера.

Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. На 17 години става главен учител в Пещера. През 1882 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, но прекъсва, за да участва в Сръбско-българската война. Като старши на юнкерския конвой съпровожда до пристанището Рени княз Батенберг при детронацията му, заради което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. През 1890 г. е заподозрян в съучастие в заговора за военен преврат на майор Коста Паница и отново разжалван.

Заминава за Франция, където завършва с отличие право. След завръщането си работи като адвокат в Пазарджик. След падането на Стефан Стамболов се включва в дейността на Демократическата партия, участва и в дейността на Македонската организация. През 1894 г. е избран за депутат на Демократическата партия и остава такъв до смъртта си.

На 11 май 1897 г. срещу Михаил Такев е извършен атентат, при който загива придружаващият го негов съпартиец Алеко Константинов.

След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903 г., Михаил Такев става заместник на Александър Малинов заедно с Андрей Ляпчев. Участва в управлението на Демократическата партия като вътрешен министър и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на Балканските войни служи като офицер от запаса в Първа армия. Отново е вътрешен министър в правителствата на Малинов в края на Първата световна война и твърдо се противопоставя на Владайското въстание в края на 1918 г.

Умира на 24 януари 1920 г. (убит близо до родната си къща в Пещера, ден преди силно оспорвани парламентарни избори).