Стоян Омарчевски

Стоян Омарчевски е български политик, извършил значими промени в областта на културата и образованието.

 

Роден е на 23 декември 1885 г. в Нова Загора.

 

Завършва философия, педагогика и право в Софийския университет.

 

През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван след деветоюнския преврат през 1923 г., но на 9 април 1924 г. е освободен. Избран е за народен представител в XVI Народно събрание (1913 г.) и до смъртта си почти без прекъсване е такъв.

 

Става министър на просвещението в периода 1920-1923 г. в правителството на Ал. Стамболийски и извършва мащабна дейност в областта на културата и просветата. 

 

Въвежда задължителното основно образование до 14-годишна възраст. Издейства средства и построява 1115 нови училища в малките селища. Разделя средното образование на два курса - долен общообразователен със срок 3 г. (реални училища) и горен - двугодишен, с насоченост към общо или специално образование.

 

Внася в Народното събрание предложената от акад. Александър Теодоров-Балан правописна реформа. Опростява правописа и го прави по-близък до говоримия език, като издава специален документ, наречен "Упътване за общ правопис на българския език". В него за пръв път кодифицира употребата на главни букви, разглежда някои въпроси на сричкопренасянето и въвежда просто правило за пълния и краткия член. 

 

Прокарва закон за насърчаване на детската литература като я освобождава от данъци. Негова заслуга е и приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за създаване на "достъпни народни библиотеки", за "поощрение на родната литература и изкуство", за създаване на Български археологически институт.

 

През септември 1920 г. Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното просвещение, с който Държавното рисувално училище и Държавното музикално училище се преименуват в Художествена и Музикална академия, а "Оперната дружба" става Държавна опера. Внася и редица други законопроекти - за авторското право, за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина и др. 

 

Като министър на просвещението Омарчевски полага особени грижи и за развитието на току-що появилата се филмова индустрия - правителството сключва споразумение с фирмата "Луна филм" за съвместно изграждане на филмови съоръжения. Заснет е и филмът "Под старото небе" по едноименната пиеса на Цанко Церковски.

 

По негово време се откриват медицинският, ветеринарният, агрономическият и богословският факултети на Софийския университет. През 1921 г. открива Висшето търговско училище във Варна (днешния Икономически университет).

 

През 1922 г., по предложение на Стоян Омарчевски, 1 ноември е обявен за Ден на народните будители.

 

Освен богатата си дейност като политик, Омарчевски успява да упражнява и дейността на редактор на вестниците "Земеделско знаме", "Земеделска отбрана", "Земеделска мисъл", "Земя" и др. Автор е на трудовете "Балканската война – причини и последици", "Земеделският съюз и училището", "Българските управници през световната война" и др. Притежава една от най-големите частни библиотеки в София.

 

Умира на 10 март 1941 г.