Николай Райнов

Николай Иванов Райнов е български писател, художник, академик.

Роден е на 1 януари 1889 г. в с. Кесарево, Великотърновско. Баща е на писателя Богомил Райнов и скулптора Боян Райнов.

Завършва Духовната семинария в София, следва философия в Софийския университет, а по-късно завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Специализира пластично изкуство в Париж.

Участва в Първата световна война като военен кореспондент.

Работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, става  професор по история на изкуството в Художествената академия в София. Работи и като главен редактор на сп. “Зеница” и сп. “Орфей”, на вестниците "Камбанар" и "Анхира". Сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание "Везни". Председател на СБХ. Академик, дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН.

Изучава основно историята и същината на богомилското учение в България. През 1930 г. основава българската асоциация "Рьорих".
В продължение на две години изследва всички копривщенски надгробни плочи и надписи и публикува изчерпателна монография. Прави обстойни проучвания върху българската дърворезба и древната българска история.

Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията, сътрудничи на периодичния печат, проучва много паметници на културата, публикува редица статии за изкуството и литературата. Първата му книга „Богомилски легенди“ е публикувана с псевдонима Аноним. Други негови книги са "Видения из древна България", "Книга за царете", "Очите на Арабия", "Слънчеви приказки", "Между пустинята и живота", "Светите братя" и много други. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят, 9 тома "Вечното в нашата литература", 12 тома "История на пластичните изкуства". Занимава се и с преводи - "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше. Заради романа му "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква.

Умира на 2 май 1954 г.