Борис Шивачев

Борис Константинов Шивачев е български писател, критик и публицист, първият български испанист.

Роден е на 11 март 1902 г. в Плевен.

Завършва Общинската гимназия в Ловеч и заминава за Южна Америка, живее в Аржентина и Чили. Издържа се с обща работа в селското стопанство и добивната индустрия. Завръща се в Европа през 1924 г., тежко болен от туберкулоза. Живее в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия и Истанбул.

Една година по-късно се връща в Ловеч. Започва да пише, сътрудничи на в. "Развигор", "Идеи", "Литературни новини", "Вардар", "Знаме" и др. Мести се в София и следва дипломация и консулство в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). Едновременно работи като чиновник. Превежда от испански език и сътрудничи като критик в литературни списания под псевдонима Борислав Витски. Пропагандира испанската култура в България и българската в Испания.

Автор е на сборник с разкази и очерци на аржентинска тематика "Сребърната река", романа "Изобретателят (Бележките на Иван Бистров)", сборник разкази "Писма от Южна Америка". Превежда за пръв път от кастилски романа "Доня Лус" от Хуан Валера и повестта "Продавачката" от Хосуе Кесада.

Умира на 30 януари 1932 г.